От момента на раждането си, постоянно развиващата се способност на детето да запомня представлява част от познавателното му пътешествие и порастване.

Звуците на позната детска песничка, изпети от майка му по средата на нощта, карат 4-месечния Макс да се успокои. Майка му разказва как лицето му в миг се изглажда, плачът спира, той се успокоява, а тя самата смята, че въпреки че Макс е толкова малък именно песничката на мама вече е нещо познато за него и именно тя е причината той да се почувства сигурен и спокоен.

Развиването на паметта върви ръка за ръка с пробуждането на съзнанието. С порастването Макс ще запомня как изглежда баба му, думи, цветове, имената на децата от групата в детската градина, цели стихчета и др. Една от първите стъпки по пътя към четенето е запомнянето на азбуката. Ще складира в паметта си и таблицата за умножение, цели речници, имена на държави, няколко песни и др. Ще се опитва да не забравя обяда си в училище, историите от книгите. Телефонни съобщения и в кои дни да не забравя екипа си за футбол. И през цялото време ще записва и запомня случки, спомени, събития – приятни и неприятни за него, които ще моделират характера му до края на живота му.

Като съберем на едно място всички тези различни типове информация – интелектуална, практична, автобиографична – става очевидна за нас огромната роля, която паметта има в живота ни. Ние сме това, което сме заради голяма част от нещата, които запомняме.

Като цяло, колкото по-големи стават децата, толкова повече информация могат да запомнят. И понеже паметта е нещо много полезно, би било чудесно, ако можем да забързаме развитието й. Истината е, че паметта не може да бъде форсирана в развитието си твърдят специалистите. Тя не е като мускул, който нараства с всяка следващата тренировка. „Не можете да заведете паметта си в умствен гимнастически салон и да я увеличите с повече тежести“, казва Стивън Сиси, лекар, професор по психология към Университета Корнел, който специализира „Паметово развитие“. Но ако разберем как работи паметта – какво запомнят децата, кога и защо – можем да подпомогнем развитието на паметта.

Бебета и малки деца

Повечето от нас не си спомняме този период, а най-ранните спомени стигат до около 2 годишна възраст. Повечето специалисти наричат това инфантилна амнезия. Според Сиси ние достигаме нашите спомени по същия начин, по който ги съхраняваме – чрез езика. А след като бебетата не владеят никакъв език случките, целувките, гушкането, миризмите и вкусовете на бебешкия живот, тези спомени остават невъзвръщаеми, въпреки че ефектът от тях остава до края на живота (или поне се надяваме).

Учените знаят,че запомнянето започва на много ранна възраст. Шестмесечните бебета разбират, че като ритат играчките от активната си гимнастика, те подскачат и дрънкат. И ако са го направили веднъж ще се сетят отново за това забавление и след няколко дни. Десет седмично бебе ще се опита да достигне подскачащите играчки по столчето си ден или два след последната игра с тях.

Деца между 1 и 2 години помнят неща, които са им се сторили интересни, страшни или забавни за около 10 месеца след първата такава случка. Това означава, че ако заведете детето си на лекар и след това се наложи да го посетите след няколко месеца, вида на жената в бялата престилка (къса руса коса, ярко червило) и страшен стетоскоп, ще накара детето да завие жално. Защото детето ви вече знае какво долу-горе ще му се случи при лекарката: тази жена му е направила нещо доста неприятно последния път, когато сте се видели.

Дори и еднократно случило се лошо (или добро) събитие може да остави спомен в паметта на малкото дете, защото те имат склонност да обобщават. Ако им се случи веднъж, те знаят, че следващия път ще им се случи по абсолютно същия начин. Сценариите, които им се случват са приятни (когато ходим при баба всички сме заедно, обръщат ми внимание и ям бисквити), неприятни (когато детегледачката дойде, мама заминава), стресиращи (оставиха ме тук при леля и след два дни се върнаха с това ревящо бебе).

Какво развива паметта?

Осигурете на малкото си дете достатъчно повтарящи се действия. Първо играете на нещо след това си ляга в леглото. Детските песнички помагат за налагането на чувството за очакване у децата. Повтаряйте детски песнички с действие „Хей ръчички, хей ги две“ с движенията на ръцете (има и много английски такива песнички, кой е казал, че детето не разбира английски). Скоро ще видите как детето започва да прави движенията с ръце и крака преди дори да е дошла следващата фраза или преди да може да говори.

Хитрини, които работят

* Оставете го да се справи само. Ако е било в ръцете му, най-вероятно ще остане и в паметта му. (Разбира се, когато отвори шкафа и намери курабийките, сте загубени).
* Припомняйте му с картинки. Когато не е виждало баба отдавна, покажете му нейна снимка.

Децата на възраст между 2 и 5

Способността да говорят дава силен отскок на паметовото развитие. Както и способността да разказват истории. Приказките създават цял контекст, който прави възможно запомнянето на дълга история, случките в сюжета и всеки един интересен детайл от нея.

Децата в предучилищна започват да запомнят специфични събитие от миналото си. Например така „Помня, когато бях с червения си бански на плажа и бяхме заедно с братовчедите“, отколкото „Помня онзи плаж“. Те помнят по начина, по който нещата са им се случили и по начина по който могат да разкажат за тях. Тук започва построяването на автобиографична памет.

Точно както децата в предучилищна възраст, по-големите деца започват за помнят абстрактни понятия, като цветове, как се брои до десет, азбуката… Те складират тази информация в краткосрочната памети след това полагат усилия да си я припомнят, когато им е необходима. В един момент, начинът на изтегляне на запаметената информация става много бърз и без усилия. Те вече не трябва да помнят имената на цветовете, те просто ги знаят.

Абстрактните спомени се превръщат в знания, когато се използват често, нещо като това да се научиш да превключваш скоростите в колата. В началото като започваме, само припомнянето как се случваше, отнема цялото ни внимание. След време припомнянето на това става без усилия и без да поглъща толкова енергия.

Дете в предучилищна възраст запомня най-естествено нещата, които му се струват интересни – като любимата (и забранена за него) кукла на сестра му. Когато стане дума за запомняне на по-комплексни неща най-доброто средство тук е честото повторение. Случвало ли ви се е детето да ви накара да разказвате една и съща приказка или случка 9 или 10 поредни пъти, а след това само да я разкаже,така все едно му се с случила на него?

Когато детето ви ви накара да му четете една и съща книжка десет пъти под ред, това е неговият несъзнателен начин да повтори информацията, за да успее да я запомни наизуст. А ако книжката е лесна за запомняне – като римувани истории, рими, красиви картинки, интересни герои – в един момент те ще възнаградят усилията ви с един перфектен рецитал на цялата история, когато най-малко очаквате… И, между другото, не се опитвайте да прескачате пасажи или да сменяте думи от нея – ще ви хванат!

Какво подсилва паметта?

Повторението е средство да се запомни информацията, а не средство за подобряване на капацитета на запомняне. Учените смятат, че като помагаме на детето да се научи да разказва една история му помагаме да развие паметта си. Когато му разказваме за миналото му позволяваме да изслуша цяла една история, от която то извлича най-интересните случки, най-важните принципи за миналото и какво точно да запомни от него.
Как да помогнем на детето да се научи да разказва истории: помогнете му да си припомни детайли от малките ежедневни сценарии – разходката до парка пътя от детската градина до вкъщи (не големите случки, като партито за рождения му ден и отиването на море). Попитайте го: „Яде ли ябълка днес докато се разхождахме?“

Продължете нататък с историята и се придържайте към нещата, които са интересни за детето, а не за вас. Питайте го „Отвори ли бисквитката Орео, за да я оближеш или не? А Пепи направи ли същото?“

Хитринки, които работят

* Възстановете миналото. Ако детето си е загубило любимата малка играчка точно преди обед, му помогнете да си припомни цялата история с играта, как е започнала, къде си е играло, какво е направило после, къде е пропълзяло под пианото и… как е оставило играчката там.
*Създайте мелодии и стихчета. Накарайте детето си да запомни номера на телефона ви като му го изпявате като песничка. По същия начин можете да го научите как се пише името му буква по буква.
Използвай го, за да не го загубиш – това правило работи добре за правилата за безопасност и за азбуката. Интегрирайте в ежедневните рутини нещата, които искате да запомни. Питайте го за буквите по надписите на магазините, помолете го да използва телефона ви, за да се обади вкъщи. Припомняйте му да се оглежда първо на ляво, а след това на дясно, преди да пресечете улицата.

На възраст 5 и нагоре

В 1 и 2 клас децата се научават да четат, пишат и да пресмятат. Това е огромен скок за паметта. В същото време задачите им вкъщи също нарастват – вече можете да ги помолите да отидат в другата стая и да ви донесат нещо от там, да занесат нещо в банята или на балкона, да се срешат, да си сгънат дрехите. Естествено е способностите на паметта да се развиват паралелно със задълженията, за да могат да поемат подобни сложни задачи.

Но децата не помнят еднакво. Децата, както и възрастните, запомнят нещата, които са им интересни, за които знаят повече или които разбират. На възраст около 6 години паметовите възможности на децата са много големи – може да цитира точно класацията на футболните отбори в Шампионска лига, да разказва подробности за любимите си играчи – възраст, тегло, вкарани голове, пропуснати положения и т.н.

За родителите е странно, че способността на детето им да запомнят толкова много неща от една сфера не важи за всички останали сфери от живота му. В един известен психологически експеримент децата успяват да запомнят положението на фигурите за шах доста пои-добре от възрастните. Но когато трябва да запомнят поредица от числа- възрастните се справят доста по-добре. Паметта на децата работи доста по-добре в контекста на шаха.

В крайна сметка, как децата в училищна възраст (6 +) запомнят? Когато видят, че забравят неща, които явно са важни и трябва да знаят, те откриват, че трябва да полагат повече усилия, за да запомнят. „Когато навършат 5 години и започнат да учат, те откриват, че има неща, които просто трябва да знаят, така че трябва да участват активно в научаването им“, казва Мелиса Уелч-Рос, лекар, асистент по психология в Университета Джорджия, Атланта.

Какво подсилва паметта?

Въпреки че 6- и 7-годишните деца могат да се научат да запомнят чрез определена стратегия в една определена сфера, тази стратегия трудно се пренася в другите сфери. Можете да накарате дете от първи клас да сортира предмети като дете от трети клас, да разбива голямата група от предмети на по-малки по определени признаци. Когато използват инструкциите (правилата ) за сортиране, успяват да запомнят повече, но когато след време ги накарате да изпълнят същата задача, третокласникът ще използва отново сътратегията, а първокласникът – няма.

Според Уелч-Рос, децата, които разбират стратегията, която използват – са способни да обяснят как са запомнили нещо и да приложат същата стратегия в подобна задача след време. Затова, ако можете да помогнете на едно дете да разбере една стратегия и защо тя работи, това ще му помогне да я използва след време и в различни ситуации.
Ето няколко стратегии, които могат да ви помогнат:

* Подгответе се предварително. Научете детето си да подготвя всичко необходимо за училище от предния ден и да ги оставя на място, където няма да ги забрави.
* Осигурете място за всяко нещо. Ако прибира пъзела, доминото, книгите и мозайката на местата им всеки път след като си е играло с тях, няма да ги губи често (и ще му помогне да си изгради навици като порасне – ключове за кола, за дома, зарядно за телефон, ластици за коса….).
* Визуализирайте. Дете, което прави само списъка с желанията си за рождения си ден, може би искало да си представи магазина за играчки, с всеки рафт, ред по ред и така да впише всичко, което иска.
* Дайте запомнящи се задачи. Оставете кецовете му в купичката за храна на кучето и то няма да забрави да го нахрани преди да излезе да си играе.

Хитринки, които работят:

* Карайте детето да прави само списък със събития и дати, които са важни за него.
* Осигурявайте контекст. Интересът и познанието представляват богата база за паметта му: пускайте много музика, играйте игри, учете го на различни неща, водете го на концерти, четете книги за композитори и музиканти или други артисти.
* Разделяйте и групирайте. Можете да помогнете на детето си да научи стихотворение, като го разделите на отделни строфи и ги научите една по една. Покажете му, че тази стратегия работи добре за запомнянето на дроби или за причините за избухването на Втората Световна война. И също е подходяща за събирането на багажа за гостуването у баба и дядо.

* Детето може да използва една и съща стратегия за много задачи и че възрастните често правят така. Разбира се, родителите преди това трябва да извършат огромната работа по запомнянето на всичко това, систематизирането му и преподаването на децата. Развитието на паметовите способности изглежда бавно и нелеко, но веднъж отворен, този прозорец не се затваря дълго време.

Източник: parents.com